Възхода на РА, рефракция, мултиизмерност и мултиреалност

В този материал ще разгледам текст от една шумерска легенда както и предполагаемата рефракция до която е достигнало самото събитие. Какво е рефракция на едно събитие, ето тук в тази тема съм описал: ЦЪК. В текста са описани по много „приказен“ начин, постъпките на бога-слънце РА, наричан още Мардук. Съвсем случайно (до колкото може да съществува понятие като „случайност“) и в реда на тайминга, днес е 24.06, Еньовден ......наред с целия bullshet, празника е познат още и като „Ден на слънцето“. Излишно е да казвам кои са почитали предците ни (както бях споделил в предишен материал, според някой по-абстрактни твърдения, прабългарите са почитали именно бога-слънце.... някъде преди около цели 9000 години,  а преди това – земните наместнички на кралицата на Орион, информация потвърдена не с една, две или три реликви, монументи, артефакти или материали .... но всичко по реда си :)

По долният текст е извадка от книгата на Пиер Гримал „Приказки и легенди от древен Шумер“ (1958) и макар разказан в типичната стилистика за една легенда, в материала изпъкват доста култови моменти, описани по-точно в лекциите на Робърт Морнинг Скай. Разбира се тези от вас, чели неговите работи ще успеят да вникнат по-добре в материята, за другите ще бъде просто това за което е предназначена да бъде – легенда. SPCTTR.

Битката на Мардук с Тиамат

Мардук побеждава Тиамат

Виждате ясно какъв символ има на ръката си Тиамат

„...След като станал Господар на боговете, ЕА си построил приказен палат на върха на планината Ливан и вдигнал разкошна сватба с богинята Дамкина  (NIN-HUR-SAG, oрионската принцеса). Отдъхнали си боговете, приветствали с радост ЕА и на Небето за известно време се възцарило спокойствие.

Но след сватбата идва раждането и скоро се родил синът на ЕА и Дамкина, Господарят МАРДУК (RА) . Той веднага станал любимец на всички. Богините се надпреварвали да се грижат за хубавото дете, което получило най-прекрасните подаръци от кръстници и кръстнички. МАРДУК бил роден с мъдростта на възрастен мъж, скоро пораснал и надминал по ръст и сила всички останали богове на Небето.

Баща му, щастлив, че има такова прелестно дете, решил да го дари с два пъти повече мощ, отколкото другите богове. Накрая се случило онова, което се случва с всички разглезени деца, пък били те и богове. МАРДУК станал наистина непоносим. Шумните игри на боговете, които някога толкова отчайвали стария Апсу, били невинни удоволствия в сравнение с дяволските хрумвания на МАРДУК.

МАРДУК бил получил от ЕА два пъти повече мощ, отколкото другите: това се изразявало в два чифта очи, две усти, четири уши, с които той си служел за добро и за зло. Шпионирал всичко, което ставало на Небето, бил винаги първият, който разпространявал лошите новини и разкривал съкровени тайни. Бродел навсякъде. Богините никога не били сигурни дали няма да го открият в стаята си за преобличане, докато се гримират или нагласят украшения, с които да прикрият някои малки несъвършенства. Ако някой бог пийнел малко повече на банкет, МАРДУК отивал и разказвал това на всички и виновникът се чувствал дълбоко засрамен. От любимец МАРДУК започнал да се превръща във всеобщ враг.

Скоро той вече не се задоволявал с тези безобидни дяволии, а започнал да обръща всичко наопаки. Например, един ден решил да завърже с огромна верига, която сам бил измайсторил, боговете на Вятъра и ги пуснал едва когато му се прищяло. Друг път се захванал с дракона, който пазел палата на боговете и му закачил огромен камък на опашката, след което му сложил здрав намордник, та чудовището, което било ужас за самите богове и най-вече за богините, заприличало на засрамен наказан пудел.

ЕА само се усмихвал и през ум не му минавало да се скара на сина си. Той си припомнял своето собствено детство и с мъдростта си разбирал, че дори щуротиите на МАРДУК имат значение за съдбата на Света и развитието на Нещата. Но не така мислели лелите и чичовците на МАРДУК, чийто дух не бил толкова просветлен и затова обръщали внимание единствено на неприятностите, които пряко ги засягали. Из семейството се носел глух ропот. Най-накрая една делегация от чичовци се представила пред старата ТИАМАТ и казала:

— Бабо, животът стана невъзможен заради МАРДУК. Едно време ти бе благоразумна и снизходителна, но и най-добрите чувства могат да бъдат прекалени понякога. Не е време за доброта. Когато ставаше въпрос за нашите щуротии, ти имаше право да ни простиш и да изчакаш. Ето, че станахме порядъчни и мирни. (И като рекли това, те погладили красивите си асирийски бради, изрядно вчесани и парфюмирани.) Но МАРДУК никога няма да се оправи. Време е, Бабо, ти единствена си способна да изискаш от този размирник уважението, което ни дължи. Стани и иди да го накажеш.

— Добре, — отвърнала ТИАМАТ — ще се заема с това. Но не забравяйте, че МАРДУК е по-силен от всички нас. Трябва ни подкрепа. Специално за случая ще създам чудовища, способни да го стреснат.

И пред очите на боговете старата ТИАМАТ накарала от земята да изникнат страховити същества, кошмарни творения, обсипани с огромни игли, с отровни пипала, които бълвали огън, дим и урагани. Много от тях светели като ковашки огън и било невъзможно да се издържи на техния блясък. Други били гиганти, чиито тела завършвали със скорпионски опашки. Имало ужасяващи птици с криле на прилепи, огромни като планина; коне с човешки тела и с бързи като ветровете на пустинята бронзови копита. Накрая тази ужасяваща армия била готова и ТИАМАТ я поверила на бог Кингу, когото назначила за военачалник. Всички запели войнствени химни, изпълнени с хули и заплахи срещу МАРДУК и се отправили на път. МАРДУК не подозирал за заговора. Но Всички тези приготовления не могли да се изплъзнат от погледа на ЕА, който страшно се ядосал — толкова много, че мислите му се объркали и му били необходими огромни усилия, за да състави някакъв отбранителен план. Най-после той отишъл при своя дядо Аншар и му разкрил, че ТИАМАТ е организирала армия от чудовища и се готви да разруши Вселената. На свой ред Аншар се изплашил.

— ЕА — рекъл той, — ти си смел бог — доказа го някога в подобен случай, като срази Апсу. Покажи и днес на какво си способен и тръгни срещу ТИАМАТ и Кингу.

Окрилен от тези слова, ЕА тръгнал срещу армията на бунтовниците. Но когато видял чудовищата, не издържал и избягал. Върнал се при Аншар и му признал крушението си. Тогава Аншар се обърнал към сина си Ану и го помолил да вземе в свои ръце борбата с ТИАМАТ. Тъй като силата би била безполезна срещу такъв противник, той го посъветвал да използва хитрост. Може би с малко дипломатичност би могъл да укроти старата богиня. И Ану, на свой ред, тръгнал на път. Но когато застанал пред ТИАМАТ, по дивото изражение на лицето й разбрал, че дипломацията няма да свърши никаква работа и като ЕА избягал, прибрал се при Аншар и се хвърлил в краката му.

В царския палат всички, които били останали верни на Аншар, били завладени от отчаяние: боговете се търкаляли по земята, богините пищяли; от време навреме се скупчвали плътно като подплашени овце и си шептяли:

— Така значи, никой не може да се справи с ТИАМАТ? И нейните чудовища ще ни хванат, и каква ли ще бъде смъртта ни?

При това положение на нещата и виждайки ужаса на боговете, Аншар облякъл робата на могъществото и властта и седнал на трона.

— Има само едно същество — рекъл той, — което може да ни спаси. МАРДУК е виновен за този бунт. МАРДУК единствен може да се хвърли във война с ТИАМАТ и да я победи.

ЕА, който знаел, че един ден ще се стигне до това, бил изпълнен с радост. Той завел МАРДУК в една отделена от другите стая и му обяснил положението. После го помолил да отиде при Аншар и сам да му предложи услугите си. Аншар имал слабост към него, уверил го баща му, и сега бил моментът да се спечели благоразположението му: часът на падението за едни е очакваният щастлив случай за онзи, който е умел и силен. МАРДУК, който винаги искал да бъде пръв, веднага се подчинил на баща си. Представил се пред Аншар, облечен във войнски доспехи, които така умело подчертавали храбростта му, че дядо му се разнежил. МАРДУК веднага предложил услугите си, които били приети. После си припомнил съветите на ЕА и продължил:

— Аншар, аз наистина искам да приема рисковете на войната. Но щом измежду всички богове аз съм единственият, който би могъл да спечели битката срещу ТИАМАТ, нима не е справедливо след победата аз да бъда пръв сред тях? Само ти, о, Почитаеми Татко, имаш властта да ме дариш с тази почест. Съобщи твоето решение на всички божествени същества на Небето, на Земята и във Водата. Кажи им, че от сега нататък аз ще бъда техният господар и ще създавам законите.

Аншар решил, че молбата на МАРДУК е справедлива и веднага започнал да събира всички богове, които му били останали верни. Извикал при себе си вестоносеца Гага и го изпратил при Лахму и Лахаму, които живеели много отдалечени в ОкЕАна. Защото само Лахму и Лахаму знаели къде да открият и най-незначителните богове, които никога не се появявали в Небесния палат, но чието присъствие било необходимо, за да се обяви възцаряването на МАРДУК. За няколко часа Гага разнесъл съобщението и скоро Небесният палат се изпълнил със странни богове, далечни братовчеди, които никой не бил виждал, но които така или иначе принадлежали към голямото семейство на боговете. Всички били много силно заинтригувани.

— Какво става? — питали се те един друг. — Какво се е случило, та ТИАМАТ да излезе от обичайното си спокойствие и да се захваща с война?

И всички се блъскали и разминавали в големия палат, задавайки си безкрайни въпроси, радостно възкликвали при вида на стар приятел, поздравявали се по-фамилиарно или по-церемониално, според това кого по-скоро са срещали и кого никога не са виждали. Приличало на семейно събиране, което се случва един път при всяко човешко поколение. Накрая цялата шумотевица се усмирила; поднесли разхладителни напитки и това повдигнало настроението на всички. Образували се и се разпадали различни групички; вече никой не мислел за повода на това общо събиране на боговете. Мислели само как да се възползват от празника и всеки бил готов да приеме каквото и да е предложение. Това бил момента, който Аншар очаквал. В тронната зала, където бил приемът, имало издигнат подиум. В момента, когато шумът бил вече съвсем оглушителен, завесата, която го скривала, се вдигнала и МАРДУК, умело осветен, за да изпъква фигурата и красотата му, се появил. Тълпата от далечни млади братовчеди започнала да ръкопляска и дала сигнал за овации.

— Нека МАРДУК бъде нашият цар! Да живее МАРДУК, смелият, силният! Смърт на Враговете му!

И най-важните богове били въвлечени в превъзнасянето на МАРДУК. В този момент един прислужник подал царската роба на МАРДУК и някой извикал:

— МАРДУК, ти могъщият, само една дума да кажеш и тази роба ще изчезне. Само една дума да кажеш и тя ще се появи отново.

А МАРДУК, който освен всякакви лудории бил изучил и изкуството на магията, с усмивка произнесъл съдбовната дума и дрехата изчезнала пред очите на всички. После, като почакал няколко минути, за да се увери, че всички са осъзнали чудото, той изрекъл нужната дума и дрехата отново се появила. И тогава настанала истинска лудост: боговете се хвърлили по корем и смирено отдали почести на МАРДУК. Донесли му царствените символи: предали му големия ятаган на Аншар и всички обявили, че ще тръгнат срещу ТИАМАТ. Но МАРДУК им благодарил и заявил, че ще отиде сам, така че боговете, които били малко нещо преяли, пък и доста пияни от нектар и въодушевление, се прибрали по домовете си. МАРДУК бил постигнал онова, което желаел.

Сега трябвало да заслужи дадената му власт. Той взел лъка и колчана си, после се качил на колесницата си, обгърнал се с гръмотевични облаци, чиито отблясъци го осветявали в червена светлина и наредил да му донесат една огромна мрежа, за да омотае чудовищата, с които трябвало да се сражава. После повикал Ураганите да вървят до него. Преди да тръгне на път, взел една последна предпазна мярка: намазал лицето си с червена пудра, която щяла да го предпазва от магии, а в гънките на робата си скрил уханна трева, която да разпръсне зловонията на ТИАМАТ и нейните чудовища.

Така въоръжен, МАРДУК се появил пред ТИАМАТ и Кингу. Кингу се уплашил, но ТИАМАТ не трепнала и го предизвикала, хвърляйки в лицето му обида. МАРДУК, който добре знаел цялата й история, й отговорил с ругателство. Укорил я, че някога е допуснала убийството на собствения си мъж и го е заместила с Кингу. Болезнено засегната, старата богиня искала сама да се бие с младия нахалник. Като отместила чудовищата, които искали да я защитават, тя застанала лице в лице с МАРДУК и се хвърлила върху него с отворени челюсти. Но тя била заслепена от гняв. МАРДУК бил предвидил и това. Отстъпил Крачка и хвърлил мрежата пред ТИАМАТ, която се оплела в нея като риба-тон и отчаяно се замъчила да се отскубне. МАРДУК направил знак на Урагана, който се хвърлил напред и проникнал в отворената уста на ТИАМАТ. Тя вече не можела да затвори устните си. Тогава, съвсем спокойно, МАРДУК обтегнал лъка си и насочил стрелата си към гърлото на ТИАМАТ. Стрелата проникнала в гръкляна, пронизала белите дробове и достигнала до сърцето. И ТИАМАТ се строполила, окончателно победена. При вида на нейната смърт всичките й чудовища се изплашили и се разпръснали. Нямали време да стигнат далеч. Ураганите, на които МАРДУК заповядвал, ги завъртели и никак не било трудно да бъдат оковани. После ги захвърлили в подземните бездни. Най-страшните били стъпкани, размазани като змии и цялата им гордост и злоба се изпарили. Кингу бил пленен заедно с другите и било решено да го накажат с вечен затвор и да го зачеркнат от списъка на боговете.“

GOD OF WAR 3

Бога на войната - Крейтъс

“God of War 3” е една от любимите ми игри, когато я играех времето просто спираше, около три пъти съм я превъртал. Тя е просто уникална от към дизайн, графика, гейм плей и история. Разработвана от „Santa Monica Studio” и издадена е през 2010 от „Sony Computer Entertainment“ за PS3 конзола. Към настоящия момент са издадени 4 серии на „God of War”. Вдъхновена от гръцката митология, играта се развива в древна Гърция, като главният мотив е ОТМЪЩЕНИЕ. Играча контролира героя и бивш бог на войната – K-RA-TOS (Кratos, Крейтъс), син на бога на Олимп – Зевс, които му се явява и главният опонент в самата игра. В тази част Крейтъс трябва да изкачи планината Олимп за да убие Зевс, помага му титана Гея, която с Кронос както и други титани са във война срещу боговете на Олимп. На по-късен етап Гея решава да убие Крейтъс, като пуска срещу него орди от огромни уродливи чудовища, наред с войните на Зевс. Разбира се Крейтъс успява да надвие Гея и я унищожава, след, което подкрепян от Атина (богинята на мъдростта и войната) успява да надвие Зевс, своя баща и така да се издигне на трона над всички богове.....amazing!

Taзи история може да видите по-подробно ето тук:

Взаимовръзка и рефракция на събитието 

Предполагам сте подразбрали, че двете истории описват и показват едно и също събитие, макар едната да е шумерска а другата гръцка. Тиамат е Гея, а Мардук е Крейтъс, в ролята на който сте вие,  а самата игра реално би трябвало да се казва „Бунта на РА“. И ето тук влиза рефракцията на това събитие, нейната цел е ясна – да замаже и залъже дадено събитие и в лицето на масите то да изглежда като фолклорна история, ето пример: 

Оригинално събитие: RA решава да превземе контрола върху Земята, помага му отцепила се орионска бунтовническа фракция, изгонвайки баща си принц ЕА на друга планета и заличавайки култа към Кралицата на Орион. Цялата история до този момент е умишлено заличена.

• Първа рефракция на събитието: Шумерска легенда за ЕА, Мардук и победата му над Тиамат (Тиамат може да бъде разглеждана и като Властта на Кралицата на Орион)....“И всички пили, яли и се веселили!“
• Втора рефракция: Тук събитието е с гръцки характер, главния герой е Крейтъс, борещ се срещу титана Гея (майката земя).
• Трета рефракция: Не съм изследвал, не се и налага, но съм почти сигурен, че из библейските писания, ще се намери подобна история, която 100% ще бъде окъпана с още повече лъжа.

В шумерския текст се споменава за Мардук: „Преди да тръгне на път, взел една последна предпазна мярка: намазал лицето си с червена пудра, която щяла да го предпазва от магии“

Kratos с червената пудра по лицето си

Това не е единичен случай, цялото това нещо което се случва край вас е със подобен статут, всички „инсталирани“ архетипни концепции и модели на поведение са базирани на тези рефракции. Припомнете си историята с божия агнец – Исус и майка му Мария, явяващи се последната финална рефракция на събитие тип „Орионската Кралица и рожбата и“ .... поразровете се из историите на цивилизациите и ще видите този модел до втръсване, във  документалния филм „Zaitgeist“ беше показана тази концепция (макар и с друга идея и тонове дезинформация). И понеже повечето от хората в BG си мислят, че тези орионски модели са далеч на запад от нас, нека видим и едно друго проявление: 

„В главната църква на манастира в гр. Троян се пази най-старата икона - светиня на манастира "Пресветая Богородица Троеручица" – чудотворна.

Иконата на Божията Майка е получила своето име през VIII век, когато във Византия бушувала иконоборческата ерес, поддържана от императора на Византия Лъв III Исавър.“ (по-късно ще спомена и две думи за наследниците на Византийците)

Божията майка с трите ръце

Wait a minute! Светата Майка е с три ръце? Я пак „Три ръце“ ....... изводите оставям на вас, но да ви напомня само за пояса на Орион....... Алнитак, Алнилам и Минтака, нещо което кара Николай Рьорих да маструбира душевно и т.н., предполагам схванахте идеята. Между другото това според официоза е една от най-важните и почитани икони...... so, побързайте да се покаете и прекръстите, това е пътя към прос(т)ветлението. 

Просветлението е нещо много екзотично и желано в нашия съвременен свят, виждате сами как най-големите крадци и убийци са със свещ в ръка в местната обител и искат опрощение, защо? - защото мислят, че някой външен спасител може да им опрости престъпленията и едва ли не бай Петър ще си затвори очите и ще ги приеме рая, bullshet! 

Aми другите ония бедни светло сияещи душици, където гурута като Ошо и сие им казват какво да правят и как да се просветляват....пълен провал, трагедия и още по-big bullshet, как може да си го допуснете в съзнанието, че просветление може да се осъществи на масово ниво, no fuckin way – системата ви е програмирала да търсите колективна еволюция, а дефакто ще намерите колективен застои и реинтеграция в триизмерният земен план.

За да онагледя ситуацията ето една историйка (измислена от мен за целта): 

„Тъй като Ганьо бил много грешен по default човек, настоящ бакшиш и бивш мошеник на дребно решил да се просветлява и да заживее като праведен гражданин и съответно един ден да премине в по-висша реалност. След като прочел библейските писания, някой материали на Дънов и Ванга, той преценил, че ще прави само добрини и така ще спечели своето местенце в мястото горе на небето..... и така Ганьо решил като най-лесното, което можел да стори - да спасява бабички на пешеходните пътеки от озверели шофьори-мутри с големи джипове. Не след дълго той вече бил станал герой – бил спасил около 92 бабички и дори имало малка статия за него в местния вестник „Дунавски вести“. Но един ден на едно кръстовище Ганьо не преценил добре мисията по спасяването на поредната 93 бабичка и бил блъснат в гръб от свръх мощен, последно поколение джип, управляван от местния рекетьор Гошо Гривата. След миг той се озовал в една светла стая, пред него се явил образа на светия с бяла коса, дълга бяла брада и бяла роба, чувала се тиха музика.... Ганьо първо се стъписал, но после казал: Свети Петре ти ли си това или сънувам? 

- Да Ганьо аз самия съм, не сънуваш! 

Ганьо: Ами аз такова ... доста бели съм правил, ама са с тия бабички, дето ги спасявах, дали съм заслужил да съм в рая? 

св.П.:  - Да, заслужаваш го!

Ганьо: Ами са к'во да правя?

св.П: - Просто последвай тунела с бяла светлина и ще се озовеш в рая!

Ганьо: Само това ли?

св.П.: - Да, само това!"

Край на историята

Причини за налагането на определени модели в земната Игра и Висшия Аз

Истинските причини за налагането на някой модели са очевидни, няма да се спирам на тях. Все пак налагането на гръцката митология от страна на американските медии е с чудовищни размери, причините са доста, но една от тях е: рефракцията и заличаването на определени събития с цел, контрол на масите.  Това разбира се дава определена свобода на мързеливите угоени гърци и е една от причините хората като нас да им прислужват, радвайки се на остатъците от техния пир. Това е по-социална тема в която не ми се впуска, виждате ситуацията и се възмущавате, но знайте, че никой от големите играчи няма да допусне Гърция да западне. Това се случва само и единствено заради нейната изфабрикувана и удобна митология, аз лично не мога да вярвам в подобни глупости. По-горе видяхте как се взимат определени мотиви от по-стари митологии и си ги нагаждат според предиктивно-програмисткия план, пропагандирайки, че това си е тяхна истинска история, bull crap!

От перспективата на земната игра, това с всичките тези „клетки на съзнанието“ си е съвсем валидна концепция, предлагаща на Висшите Азове опитност в доста по-солидни дози. Не казвам, че всичко това което се случва е грешно, просто ви показвам даден модел, няма грешни неща. Тук в тази реалност е точно така, в друга – паралелна на нашата модела е друг. Наскоро видях това заглавие (цък), в него казват, че Хитлер е можело да стане художник и да не направи всички тия неща, ето за това говорим – тотална неадекватност на перцепцията! 

Нека се опитам да го обясня: Тук в нашата реалност Хитлер е Фюрера, този които участва във ВСВ, в друга паралелна реалност, той е станал художник, там нещата са се развили по-друг начин, може би не е имало ВСВ, а може и да е била 3-4-5 война, никой не знае, в още по-друга паралелна реалност, той е умрял като бебе и там нещата са още по-различни от всичко това, което ние сме преживели тук в нашата реалност. Както знаете освен, че живеем в една гигантска холограма, самият характер на космоса е изграден от мултивселени, което се явява множество от всички възможни реално съществуващи паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат всичко, което съществува – пространство, време, всички форми на материя, енергия, импулс и определени физични закони и константи, които са в сила в тях. Като доуточнявам, че мултиизмерност и мултиреалност са две различни неща.

Как се връзва всичко това с Висшия Аз ?

Висшия Аз както знаем е мултиизмерен, той оперира в по-долните плътности и най-вече в трета плътност, като спуска свой физически инкарнации в различни времеви интервали с цел да може да изпита „букет“ от емоции и съответно да „събере“ нужната му опитност, като ИГАРАТА му осигури оптималните условия за това. 

Освен, че е Висшия Аз е мултиизмерен, той е и „Мултивселенен“ т.е. Той оперира в множеството паралелни светове, а не само както си мислим тук в нашата реалност, това беше информация, която наскоро научих и ми бе малко като шок, защото принципно е трудно да си представиш колко огромно е всичко като обем и функционалност. Можете да си представите следната ситуация: вие сте в стая с 1000 екрана и имате „2000“ ръце с които да направлявате всяка отделна инкарнация – това е само за нашата реалност, сега си представете още 1000 паралелни светове, в които Висшия Аз също трябва да управлява свои инкарнации и умножете 1000 х 1000 ...... 1 милион инкарнации, управлявани ТУК И СЕГА! MASSIVE ENERGY !!!

Друг е въпроса дали даден Висш Аз с длъжен да има инкарнации на всяка паралелна вселена или той сам си избира това, но принципно ако аз съществувам на 150 паралелни вселени, би следвало, моят Висш Аз да има инкарнация на мен във всичките тия 150 паралелности. 

Това е за сега като информация, предполагам в бъдеще време нещата ще ми се изяснят и ще мога да ги докарам до писмен формат (което е и най-трудното начинание според мен).

Update 22:00, 24.06.2014:

Мисля, че на някакво ниво на съзнание има вид комуникация между паралелните инкарнации, разбира се посредством техния център - Висшия Аз. Какво имам предвид: факта, че вие примерно сте зидаро-мазач, но допускате мисловния модел, че е можело да сте оперен певец, а и имате подобни наклоности, говори само по себе си, че този мисловен модел е проявен ВЕЧЕ в друга паралелна реалност, обратното също е вярно - Оперният певец там ще си мисли, че е можело да бъде просто зидаро-мазач, с подобни заложби. Това е геометрична прогресия, която се определя сама по себе си..... всички алтернативни мисли за вас самите са физически проявени в друга паралелна реалност и това е голяма възможност за натрупване на опитност за самият ви Висш Аз. Всяка "неактивна" мисъл съпътства кристализация в съответния паралелен сектор.... :)