Концепция за "свободния роб(от)". Татуси и вериги

"Концепцията за „свободния роб“ може и да звучи парадоксално, но проблемът е достатъчно реален и осезаем, за да му се обърне специално внимание. Ако започнем да белим ципите на лука, те са тънко наслоени една връз друга и трябва да обелим всичките, за да стигнем до сърцевината. Този процес на „разсъбличане“ е болезнен, бавен и разбираемо, също както при лукa, доста сълзлив. Докато човек не разбере, кое в него и дали изобщо нещо е вечно, той никога не може да бъде напълно свободен. Съзнанието прави едно пътешествие, което е несравнимо по своята уникалност с всичко друго, което може да си представите. Човекът, макар почти несъзнателен в настоящия си стадий, е все пак последното стъпало за душата във физическия свят и конкретната плътност. Да се родим в човешко тяло е последното ни приключение, преди завръщане или отпътуване към други светове, нови концепции и евентуалности, за събиране на друг вид преживявания и опит. Веднъж преминали през човешкото царство, ние сме събрали невероятна палитра от емоции и изражения в стотици и хиляди животи, и всичко е съхранено в „мемори стика“, вътре в нас. Както и всичко, което се е случило преди да започнем инкарнирането си във физическите светове. Но откъде тръгва душата и къде отива, когато приключи физическото си пътешествие? И колко е дълъг пътят измерен във време (концепция, достатъчно мъглява сама по себе си)?... 

Хилозойската теория твърди, че съзнанието се ражда като точка, съдържаща потенциала на грандиозен Космос, в безкраен океан навъзможностите, вакуум без време и пространство, анти-вселена,където всичко, което може би ще се случи, се случва и вече се еслучило, обитава едновременно. Което малко или много отеква и вхолографската теория. Оттам нататък започва безкрайнотоприключение на съзнанието. Първо като несъзнателен атом,съдържащ в себе си целия божествен потенциал и после свързвайки се в сложни комбинации от молекули, в низходяща последователност– постепенно, на всяко ниво и във всяка плътност той придобива и развива самоосъзнатостта на божествената единица, която е. Минават еони в събиране на опит в най-различни, невъобразими за човешката фантазия форми и проявления, докато душата осъзнае изконната си вездесъщност, потентност и свобода. За много хора свободният избор е буквално илюзия. Те са убедени, че правят това, което си мислят, че искат, а всъщност правят точно онова, което се очаква от тях. Или ако се самоизследват, ще видят, че не правят това, което искат, а това което изискват от тях „задълженията“ им на социален робот – семейни, морални, етични и какви ли още не. И задълженията са неслучайно в кавички, защото никой никого не може и не трябва да задължава да прави нещо. В крайна сметка всеки сам взима решението, независимо от обстоятелствата. Сам човек се самозадължава да играе ролите на социален робот: съпруг, родител, дете, любовник, приятел, професор, миньор, овчар; и сам си налага да спазва някакъв типичен код на поведение, специфичен за съответната роля.  „Добрият родител“, „съвестният гражданин“, „верният приятел“, „честният данъкоплатец“, „борецът за свобода“ и т.н. Той рисува галерията от образи, които са само скицирани от обществото и си самоналага да ги дорисува и дообогатява спрямо ситуацията и както социумът повелява. 

Или с прости думи, човек прави точно това, което се очаква от него и го прави с ума си. Пресмята и разсъждава, калкулира, кое би било най-удобното, най-изгодното, най-подходящото, най-правилното. А онова, което той самият наистина иска, винаги остава на заден план, нереализирано, парализирано, удобно маскирано и се превръща в негова лелеяна, тягостно недостижима мечта, която го задушава и изяжда, без той да съзнава това. Истинските ни желания са онези, които Висшият Аз иска да изпита чрез нашата инкарнация. Или свободата, която човек си мисли, че притежава, всъщност е една илюзия и абсолютизиран идиотизъм. Убеден, че е свободен, човекът прави именно онова, което е присъщо на робите. Той живее с илюзията за свобода, но е окован (парадоксално, от самия себе си) в невидими вериги. Толкова здрави, че ако не се усети, никога няма да се измъкне от тях. Хватката на тази илюзия е невероятно силна и същевременно толкова фина, че дава фалшивата увереност, че това е едва ли не неговото желание. А то е просто неговият избор. Това, което обикновено избирате, не е вашето истинско желание... Свободата е велико нещо, най-великото, а и най-простото; тя е неизменното право, което всяка съзнателна частица от Космоса притежава. Но ако не упражняваш съзнателно свободата си, то е равносилно на липсата на свобода. Свободата се упражнява, с нея не се парадира. Защото винаги е очевидно, кое от двете правиш. Свободата е нещо, което се разпознава безпогрешно у хората, било то овчари или професори. Или си свободен или не си. Няма стадии на свобода. Средно положение няма. Тя не зависи от статус, пари, раса, семейно положение или сексуална ориентация. Няма междинни станции или тоналности, няма по-свободен или по-малко свободен. Малко е като бременността. Не може да си само малко бременен, или си – или не си. Когато си свободен, самоцензурирането в мисъл, реч и действие е сведено до минимум и умът следва естествените маршрути, а не асфалтираните магистрали. Правиш точно това, което искаш, защото свободният ум изпитва оргазмично удоволствие да се рее извън кутията и не се интересува от последствията и как неговата свобода бива приемана от останалия свят. Свободните хора не слагат звездички, когато казват „цинична“ дума. Те принципно са циници според стандартите на социума и в очите на моралистите от Пуритания, защото не се съобразяват с фалшивия фетиш за приличие на социалните инвалиди около себе си. Защото какъв е смисълът, ако може някой да ми разясни (като на 6 годишно) дали ще кажеш л**нар или лайнар, нали все пак ГО казваш ТИ. Каква е ролята на звездичките? Да се преструваш, че уж не си казал нещо, което всъщност СИ казал? Да не се връщам обратно към приличието като част от матрицата на морала. Или казвайки „цинична“ дума може би ще обидиш друг социален робот, анимиран от полярни емоциии... Зв**дич*ите са безсмислено лицемерие и морализъм в най- идиотската им форма. Или – ще бъда простак, но ще се преструвам на освободен. 

Разбира се, има опасност някои елементали сред човеците да криворазберат въпросната свобода и тогава от цинизми и псувни не може да се следва контекста на това, което искат да кажат. Всичко се усеща, когато е естествено и когато е преиграна пародия. Някои лицемери пък санитизират речта си твърде внимателно, за сметка на мислите си, които са като задръстен обществен клозет. Полза за духа – нула. Криеш мисли, криеш ги от същите полу-идиоти като теб, но не и от Универсалното Съзнание, което е просмукано във всеки атом на Космоса и знае всичко, включително и мислите ти. Съвременният човек или поне 90% от хората живеят в невидим затвор, който сами са изградили около себе си. Затвор от скрупули: „ако“, „но“, „не мога“, „трябва“, „редно“, нередно“ „ще видим“, „може би“ и подобни изрази от затворническия фолклор. Винаги, когато казвате „не мога“ (напълно роботизирано), вие всъщност подсъзнателно казвате „не искам“ или „няма да го направя“. Това е уникалното космическо заявление, което отправяте към Вселената, а тя в отговор неуморно ви снабдява със същото, което сами излъчвате: импотентност, съмнение и страх... Законите на Космоса действат така, че каквото мислите, това излъчвате и това привличате. В този контекст съмнението увеличава съмнението, страхът мултиплицира страха, насилието ражда насилие. Възпирането е винаги личен, вътрешен процес. Програма, в която сте програмиран. И е само във вашата власт и ничия друга да се де- програмирате. „Искам да отслабна, но не мога“, „Искам да съм богат, но няма начин“, „Искам да имам красива приятелка, но съм грозен и няма кой да ме хареса“. „Искам да уча в Кеймбриджки университет, ма няма да ме приемат“. Всичките тези самовнушения са вашата свобода и изборът ви да не действате, просто, защото е по-лесно да се носиш по вълните, нали? Да вярваш в своята неспособност е по-лесно, отколкото да опиташ и да се провалиш. 

Винаги има риск за провал, когато пробваш варианти. Когато си седиш на задника и се оправдаваш какво не можеш, няма особен риск, освен да те заболи Gluteus Maximus (седалищните мускули). Ако например си „грозноват“ (кавичките са знак за условност), и смяташ, че нямаш кой знае какви шансове да си намериш приятелка, можеш да развиваш и използваш ума си като афродизиак, вместо външния си вид. Интересните хора винаги предпочитат интересни себеподобни, с чувство за хумор, а не манекени. Когато развиеш съзнанието си до степен да не разчиташ на външността си, а на излъчването и чара си, тогава ще бъдеш магнит за много хора. Несъмнено, ако това стане, ти самият ще си надраснал комплекса да имаш „красив/а“ приятел/ка (андроидно копие на Хана Монтана, днес повече позната като Майли Сайръс - the freaky programmed thing) и ще бъдеш привличан също от интересното и уникалното в хората, което сам излъчваш, а не от външния им вид. Така оперира законът за привличането и отблъскването. Докато видът те привлича или отблъсква, това ще е намек, че имаш да рушиш още комплекси. И ще привличаш хора с подобна на твоята вибрация – комплексари. Едва когато си се освободил от комплексите си, можеш да очакваш пълноценни отношения с подобни на теб, свободни индивиди. Успоредно с развитието на съзнанието и освобождаването от тиранията на „не мога“ = „не искам“, се променя и качеството на изискванията и манталитетът ти. И веднага се сменя и качеството на вибрацията ти, която сигнализира на останалите какъв си. Колкото повече се развива съзнанието, толкова повече ще се сменя и приоритета на изискванията ти. Вселенски закони в действие! Да си играеш на свобода, да се преструваш, че си свободен, не е възможно. Свободата се упражнява. При това активно. Веднъж разбрал това, няма връщане назад. Свободата е вид лудост в този свят, в който всички роби мислят, че са свободни. Слабите и безгръбначни роботи я наричат с псевдоними, защото се страхуват от силата ѝ. Арогантност, циничност, неприличие, безсрамие, наглост, безочие. Тези епитети им помагат да си самовнушават, че свободата е нещо „лошо“ и така да се самоуспокояват, че те не са такива арогантни циници (разбирай – свободни). Защото Свобода – това звучи гордо. Ако казваш за някого, на когото завиждаш за освободеното му поведение: „този е толкова самоуверен, толкова арогантен“, така на теб самия ти звучи добре, нали? Един вид – ти не си такъв...пфю, слава богу! Но, ако кажеш, „той е толкова освободен, прави каквото си поиска“, това едва ли не звучи като обвинителна присъда срещу теб и твоята безгръбначност: „Защо аз не съм като него? Защо аз не съм свободен?“ Много просто, защото страдаш от скрупулите и комплексите, от които той явно не страда. Защото си оплетен в лепкавите матрични мрежи и фалшиви перцепции за това, какво е редно и какво не, и какво трябва и какво не трябва. 

И докато източваш ценната си енергия и време (като през сито) да се взираш в личния избор на другите, всъщност упражняваш свободата си да живееш скучния живот на статистика и конфекция. Това избираш ти: разход на духовен ресурс (енергия) за глупости, а не за личностно развитие. Не е важно какво правиш, а кой избираш да бъдеш! Ако въобще този израз резонира по някакъв начин с вас... Разбира се, трябва да се осъзнае и проумее невъзможността всички да могат да бъдат еднакви. Просто забравете идеалистичните схващания, че може да има масово събуждане или просветление. Космосът не работи така. Всичко зависи от нивото на развитие на дадената, уникална персона, индивидуалната искра. Ако се вземат предвид приблизителни данни, то мнозинството от днешното човечество (80% +/-) се намира на един и същ етап на развитие на съзнанието – примитивният (варваризъм). Те са по- близо до животното, отколкото до съзнателния човек. Няма що да се чудим тогава, защо светът е това, което е, ако масово населението е с примитивно съзнание! Няма да е преувеличено, ако кажем, че много от тях са животински инкарнации или „туристи“ в човешки тела. И като такива демонстрират типичното мислене (където има наченки на такова) и поведение. Приблизително 10% от хората се намират на следващия етап – цивилизования. Голяма част от населението в цивилизованите държави е на този етап. Около 9% от човечеството се намира на третия етап – това е развитият или напреднал стадий. По-малко от 1 на 1000 човека или 0,1%, се намират в следващия етап – хуманистичният. И само 1 на 1 000 000 – 0,0001% знаят за какво става въпрос. Разбира се дотолкова, доколкото една инкарнация въобще може да притежава голямата картина. Естествено тези данни не са абсолютни. Няма как да са. Просто са индикатор за преобладаващия тип съзнание на планетата – варварското. Но всичко е така, както трябва да бъде, ако не забравяме да сменяме постоянно перспективата на наблюдение. Всичко е едновременност и постоянно случваща се и разгъваща се реалност. Космос в действие! 

Както казах на един приятел: Винаги участваш във филм и когато филмът „свърши“, (не) разбираш, че „краят“ е илюзия и филмът всъщност продължава. Нещо като „Шоуто на Труман“. В среда, в която масата народ е с животински инстинкти и съзнание, задачата на „нормалните“ хора става стократно по-трудна и от там и успехите им – много по-респектиращи. Или казано по друг начин, оня, който успешно се дипломира от човешкото училище, печели огромен респект сред онези, които никога не посмяват да прекрачат в кръга на този ад и да опитат сами, какво е да си човек. Само животът в неудобната плът на човек и под напора на смазващите полярни емоции носи божественото осъзнаване и прави земния Аз едно уникално създание. Хората от примитивния и цивилизования стадий са предимно емоционално анимирани (положителни или отрицателни емоции е без значение) и са свели живота си до автоматични ритуали. Макар, че позитивни и негативни емоции са термини, които по-скоро могат да се употребят за по-напреднало съзнание. За примитивния и цивилизования човек емоциите са по-скоро приятни и неприятни. Което подсказва, че тяхната емоционалност зависи от приятни и неприятни събития. Те реагират роботно, реактивно на ежедневни събития в живота си, защото техните атомни и молекулярни телесни матрици са си научили урока, как да реагират в подобни ситуации в процес на стотици хиляди години. И защото ДНК-то все още доминира над духа. Определено това е намек, че е нормално такива хора да действат под напора на външни стимули. Именно такива външни сили ще диктуват и направляват тяхното поведение и реакции. Следователно за тях може да се каже спокойно, че не са съзнателни и на тях нещата им се случват. Това, което им се случва, е извън техния контрол. Телесната идентификация определя нивото на съзнание в този етап на развитие. Духът в тях търпеливо изчаква да бъде открит. Всичко е украсено с цветовете на емоциите и чувствата, които рядко варират в различни от черно-белите краски. Там играят „лошо-добро“, „истина- лъжа“, „редно-нередно“. Театър на контрастите. Те рядко отделят време да помислят с бистър ум, преди да действат, а вместо това позволяват на фините си тела (атомните матрици) да реагират автоматично и така да управляват тяхното поведение. Това е като да живееш на автопилот, което не е наистина живеене, защото животът ти се случва, докато твоята истинска същност е полу-заспала. Повечето хора дори не осъзнават, че живеят така, защото това се превръща в техния нормален, рутинен начин на живот. 

Като пътник в автобус, на който би трябвало да са шофьор. Необходим е съзнателен акт на воля, за да се прекъсне поведенческия шаблон. Това е единственият начин да се събира опит, който да ни помогне да поемем контрол над живота си. В нито един от настоящите си стадии човекът не е такова същество. Следователно не е достигнал потенциала си и има мегдан да се доразвива. Но това не става с прескачане. Всеки човек трябва да премине през всички стадии и да ги изучи, да осъзнае матричната им зависимост, да ги приеме като част от себе си и да премине нататък. Ако наблюдавате внимателно хората около себе си, ще почнете да различавате нивáта, в които се намира тяхното съзнание. Разбира се, ако вашето собствено съзнание е в стадий, който позволява безпристрастно и адекватно наблюдение. Така бихте могли да си обясните неспособността на по-голямата част от хората да бъдат наистина свободни. Когато видите някой да реагира първосигнално на външни дразнения и стимули с гняв, обида, безсилие, неприязън, ехидност, критика, или обратното – въодушевление, изблици на еуфория и радост; това е знак, че той е именно на този етап на развитие, на който е и по-голямата част от човечеството днес – емоционалният (който доминира в примитивното и цивилизованото съзнание). 

Те първо казват нещо и после евентуално се замислят върху казаното, като по този начин затвърждават шаблонното си поведение. Следователно няма как да се нарекат свободни или съзнателни, при положение, че всяко външно влияние може да ги активира и анимира. Те са роби на външни импулси, върху които нямат абсолютно никакъв контрол. Само около десетина процента от населението на планетата е в по- напреднал стадий. Това са хора с отворено съзнание, антена, която е готова да приема и предава. При тях емоциите, чувствата и категоризациите вече нямат същата сила. В настоящия си стадий те вече не се отъждествяват със своите емоции и чувства. Определено не са доминирани от приятни и неприятни емоции. Емоционалността, разбира се, все още присъства, но е вече от по- висш тип. Усещанията, чувствата са истински позитивни или негативни. Но рядко имат контрол над индивида. По-скоро той има контрол над тях и никога не реагира реактивно или неадекватно. В този етап човекът започва да подлага на съмнение собствените си идеали и да става по-толерантен към други гледните точки. Все по- рядко критикува свободния избор на останалите, дори и когато не одобрява този избор. Той знае, че всеки е на точното си мястото, онова, което съзнанието му е отредило. На какъвто етап си развил съзнанието си, такова е и нивото ти. Ниското ниво не е лошо, то е ниско! Същото важи за високото ниво, то не е добро, то е това, което е. Факт! Всички нива са просто условност, която само ни помага да се ориентираме за собствената си еволюция и да упражняваме максимално собствената си свобода. Колкото по-развито е едно съзнание, толква по-свободен е човекът. По-напредналите не изискват от другите непременно да бъдат на същото ниво. Те знаят защо един елементарен човек реагира елементарно и затова могат да го толерират. Това не значи, че като светло-полярни жертви, трябва да се оставят на емоционално анимирани индивиди да доминират в техния живот. Те не могат да бъдат разбрани от някой, който е в по-ранен етап на развитие на съзнанието, защото не е възможно. Осъзнаването нивата на съзнание е винаги низходяща прогресия. По-висшето съзнание може да осъзнае по-ниските нива и своето. Обратното не е възможно. Осъзнаването на по-висше съзнание от по-низше е равносилно на блъскане на главата в стената. Боли! Въпроси, отговори, липса на логика, принципи, категоризации, съждения, които отвъд конкретния стадий постепенно избледняват и загубват смисъла си. Развитите стадии могат да бъдат разбрани само низходящо, от хора на същото или по-високо ниво. Така работят плътностите и съответно вибрациите, характерни за всяка плътност. Разбиране и осъзнаване са не само условни, но и всъщност доста подвеждащи думи. Защото не става въпрос точно за разбиране и осъзнаване в конвенционалния смисъл. По-скоро високите нива на съзнание обхващат и съдържат в себе си по-ниските, поради спецификата на Космоса и свойството му да се фрагментира в низходяща форма. Както химически, така и емоционално и ментално. Това е правилната дефиниция. С разширяването на съзнанието нараства и потентността ни да упражняваме свободата си или по-скоро да си я припомним, защото ние изконно я притежаваме. Ако някой има познания, които надхвърлят нормалните човешки хоризонти, ако някой черпи „вода от извора“, ако някой някога се е докосвал до Космоса, той знае, че в света няма добро и зло, това са само две проявления на едно и също съществуване. Относителни категории. Семки за чоплене. Театър на контрастите. Но и необходимост за съответните нива, в които има избор. А избор трябва да има. Затова сме тук. Защото изборът на едно или друго поведение е лакмус за свободата ни. Реалността е голяма лъжица за хора от примитивния и цивилизования стадий. Те не могат да хвърлят дори бегъл поглед в реалния живот, защото са по своему „късогледи“. И не защото между реалността и тях има огромно разстояние. 

А защото между Космоса и тях има невидими стени, които сами са изградили, живеейки на автопилот. Емоции, чувства, автоматични реакции, шаблонно поведение. Живот изграден върху догадки и спекулации, фантазии и пожелания. Шаблонността трябва да бъде оставена на физическото тяло и системите в него. За да не ни се налага да мислим и разсъждаваме, как ще тече кръвта по вените ни или как бъбрекът ще филтрира токсините от организма. Устремът, волята, интелектът и сърцето трябва да бъдат концентрирани и канализирани в съзнателно разчупване на мисловните и поведенческите матрици. Мислене, преди действие, не след него. Опознаване на себе си, опознаване на света, разбиране, толериране. Приемането и пълното признаване на тъмната ни страна, а не борба или бягство от нея. По принцип всеки земен Аз, поради субективността на време и пространство, одушевява едновременно хиляди тела в най-различни стадии на развитие, като по този начин учи, осъзнава и разгражда психологически и поведенческите матрици, което кулминира само в няколко негови инкарнации. Висшият Аз няма нужда да осъзнава свободата си, понеже есенциално е свободен. Но в различните си човешки тела, поради нарочно наложен само-блокаж на паметта, той трябва постепенно и през много решения и перипетии да си припомни изконната свобода и да започне да я упражнява. Не всеки се осмелява да загуби този контрол. В мнозинството от своите инкарнации Висшият Аз просто преживява базов тип емоции и усещания. В малцина от тях духът е осъзнат и то не 100%. Никога 100%. Филмът продължава и след това. Краят не е край. Свободата е мистерия за невежия. Енигма. Съзнанието се чувства свободно, когато не усеща препятствия за своята активност. Чрез множествени проявления то евентуално научава че свободата е осъзнаване и прилагане законите на Космоса, а не свободия или хаос. Осъзнаване на може би най-важното нещо – че единствените ограничения за човека са онези, които той сам си налага. Езотерично неграмотни псевдо-интелектуалци вярват, че човекът може да бъде ускорено реформиран чрез просвещаване и ню-ейдж доктрини. Кардинална грешка. Свободата е осъзнаване, което принципно се придобива чрез преживяване на животи като база, над която може да се съгражда. Тази база е наслоена в множество нива на развитие, започвайки от варваризъм или доминиращата днес на земята животинска инкарнация и прогресирайки нататък. Осъзнаването на свободата е резултат от еволюцията. 

Единствената валидна еволюция в Космоса – духовната. Вече станалият банален е(к)зотеричен и ню-ейдж лозунг „свободен избор“, е постоянно развяван от кой ли не, но всъщност не е добре обяснен никъде... Досега... Винаги по презумпция се смята, че под свободен избор се разбира правото на всяко индивидуално съзнание да избира между две или повече различни действия. Но всъщност не е точно така. Свободата не се отнася до избора на действие, а до избора на мотив за това действие! Който има уши да чуе... Никога не забравяйте – не е важен резултатът, а намерението! Защото действието винаги е мотивирано от най-силния и валиден мотив. И това е перпетуално (непрекъснато, вечно) свързано със свободата на съзнанието, ментална и емоционална. И така, нека се опитаме, колкото и да е трудно, да дефинираме: Всеки, който сам решава, какво да мисли, чувства или прави и какви емоции да еманира, е свободен! И обратното, всеки, който не може да контролира мислите и емоциите си, а те просто му се случват; всеки, който е постоянно анимиран от външни импулси, не е свободен. И едва след като сме дефинирали, разбираме колко трудно, да не кажем невъзможно е, да си истински свободен в кожата на Джон Смит (случайно име). Защото при повечето хора емоциите и чувствата влизат и излизат в тях и от тях като в кръчма, когато и както си поискат, освен в случаите, когато вниманието е привлечено от нещо конкретно. Когато концентрацията е преустановена, съзнателното съдържание е само спорадично контролирано. Или тук говорим за чудовищен дефицит на воля, концентрация и решителност у повечето хора. Респективно, духовно осъзнатите, истински свободните, притежават тази чудовищна концентрация, която им позволява да се самоконтролират до степен напълно неадекватна за нормалния човек. Да контролираш чувства и емоции и в същото време да притежаваш невиждана палитра от тях, е напълно непозната концепция за болшинството. Свободата на избор зависи от познанието ни за реалността, познаването на космическите принципи, интуицията ни и способността да събираме поуки от личен опит. 

Липсата на свобода или духовната импотентност е индикация за неосъзнатост, характерна в по-ниските стадии на съзнанието. Свободният избор се свежда до различни мотиви в различните стадии на развитие. При варваризма най-силният мотив е определен от емоционален импулс; в цивилизования етап мотивът се определя от най-силните емоционални комплекси, които доминират в дадения индивид. В духовно развития индивид емоциите са под пълен контрол на духа. В първите два случая виждаме, че не може да има свобода, при положение, че си постоянно зависим и анимиран от външни влияния и импулси и всичко ти се случва, без да имаш контрол над него. Едва в третия случай, когато духът контролира, може да говорим за свободен избор. В първите два случая свободният избор е просто илюзия, с която статистическите роботи явно се задоволяват. Есенциалното познание за материалната реалност е познаването и разбирането на законите на природата и живота. Само човекът доминира и забранява; никоя природна сила не прави това, защото би било в конфликт със закона за свободата и божествената суверенност на всеки индивид. Космическият закон за свободен избор позволява на човек да бъде своята собствена свобода и своят собствен закон, при положение, че той уважава същата свобода на всички останали! Забраните са психологически провали и псевдо- морални, абортивни опити на безпомощност, да се насилва неподчинения индивид към подчинение. Индивидуалното развитие се състои в балансирането на свобода и закон. Злоупотребата със свободата, всъщност автоматично я отменя. Защото пречейки на друг да бъде свободен, ти автоматично показваш, че не разбираш принципа за свободния избор и съответно не живееш в унисон с него. Обратно – правилно употребената свобода разгръща още по-широки хоризонти и експанзия на съзнанието. Във всяка своя инкарнация духът преминава през изключително трудни условия, докато евентуално осъзнае, че Свободата в Космоса не съществува за утоляване на жаждата за своеволия и тирания. Всеки има право на най-погрешните възгледи за живота, при условие, че естествено поема и отговорност за последствията от взетите решения. Това е нещо, за което човекът в цялата си история на съществуване абсолютно нехае – последствията от неговите собствени избори и действия. Той е развил чудовищно перверзни инстинкти и когато му се налага да избира, неминуемо прави „грешния“ избор. Разбира се, неслучайно „грешен“ е в кавички, имайки предвид, че никой избор не е грешен. И всеки избор носи съответния опит. Просто, когато казваме „грешен“, всъщност имаме предвид онзи, който е отклонение от пътеката на Висшия Аз и поради това определено ще направи не само вашия, но и живота на тези около вас, пълен ад. 

Талантът на човека да причинява страдание на себе си и на други живи същества е феноменален и изключително добре развит. И неговата неспособност да сее радост и щастие около себе си, е адекватно пропорционална на първото. Човекът в своето щедро невежество за живота и реалността, е предпочел пътят на омразата, презрението и страданието. Което определено влияе на човечеството като цяло. Излъчването ни в настоящия етап е чудовищно. Човекът е осиновил поведението да е като вълк към себеподобните си и мантрата „животът е война срещу останалия свят“ е неговият девиз. Е, в този „благоприятен“ повсеместен климат е истинско предизвикателство да упражняваш свободата си, уважавайки тази на другите! Включително и свободата на примитивите да се държат животински. Изпитанието е невероятно! Всеки от нас малко или много нарушава свободата на другите в един или друг аспект. Но животът е именно това, триене, фрикция, опит и учене. Духът живее в тялото „Джон Смит“ именно заради предизвикателството. Добрият геймър не обича лесните игри. И като него Висшият Аз не играе на дребно, скача в хиляди тела едновременно и замъглява напълно тяхната перспектива, спомени и представа за това кои са. Ние идваме тук в пълна амнезия. И бавно, в течение на хилядолетия, чрез всяка своя инкарнация си припомняме отново кой сме и и с това постепенно се изхлузваме от сковаващите ни ДНК-шаблони. Колко от вас могат да кажат с ръка на сърцето, че са свободни? Сигурно болшинството. А колко от вас осъзнават всъщност, какво е да си свободен – може би 0,001%. Ето това е дефиницията за свободния роб. Той е роб на себе си и собствените си илюзии и ограничения. От там нататък, кой ще го заробва, манипулира и използва, има ли значение? Той е разменна единица, добитък във ферма, затворник на собственото си съзнание…"

Откъс от книгата "Вътрешен Космос" 

ТАТУСИ И ВЕРИГИ

Всъщност като говорим за така наречената свобода, мисля, че повечето хора на подсъзнателно ниво не желаят това, първо защото се идентифицират като ЖЕРТВИ и S.T.O. (service to others, т.е. служещи на други), второ защото физически манифестират тези "идентификации", какво имам предвид?

Is that possible ?

В днешно време е много модерно хората да се окичват с разни дрънкулки, гердани, обеци, ланци (в повечето случаи от благородни метали). Също така това върви в комплект с една огромна или почти на цялото тяло татуировка (в някой случай и на по интимни места, omfHS!). "Aх мода, ах изящие и красота вървящи с огромна простота!" - бих казал Аз.

Нима никой не си дава сметка,  че това са форми на съзнателно (доброволно) заробване?
Нима не ви пука за цялостната картина (до колкото може да има цялостност)?
Нима не си задавате въпроси?
Нима не виждате, оеднаквяването, механизирането и роботизацията на соца?

Ето една картина на Павел Кучински (цялата галерия може да разгледате тук) с която да визуализирам какво имам в предвид:

О, да оковите са позлатени и разбира се шумно рекламирани като нещо "яко", "в крак с времето" и разбира се "аспект на изобилие и стабилно финансово състояние". Но колкото и да бъдат позлатявани и рекламирани, те си остават такива - окови! Иронията е, че едно време това е било признак на робство, бедност и STO, а сега е признак на стабилност, независимост и благополучие (което е fake само по себе си). И докато едно време са им ги "давали" без пари, сега вие си плащате за тях с широка усмивка и видимо приповдигнато настрение, супер нали? Освен всичко друго, самите окови символизират и неразградена основна ДНК верига (колко по ясно да ти го покаже Висшия Аз), щом имаш "нуждата" да носиш подобни неща, това е нещото, което трябва да правиш, в друг етап няма да имаш нужда от тия атрибути разбира се :)

Здравеняк, целия с татуси по тялото - какъв респект само, всеки иска да е като него, о материална реалност, ти толкова прекрасна! Преди време по някой места със специален режим са маркирали хората с жигосване или разни символи или букви, предшестваник на съвременните татуировки. Каторжници, убийци, крадци и всякаква измет е била "маркирана" с подобни красоти. Естествено на по-късен етап това става адски модерно и задължително (нещо като да си бръснеш мишниците). Виждали сте как разни мафиотски кланове имат татуси из цялото тяло, примерно членовете на "Якудза", виждате как в наши дни тумби яки момчета се разкарват с черни фланелки и татуси по цялото тяло, какво говори всичко това?
То говори само едно - КОЛЕКТИВИЗЪМ, тук няма ИНДИВИДУАЛНОСТ, което показва, рудименталността/инфантилността на тези инкарнации (повечето инкарнации на животинската колективна анима), разбира се това не е проблем, те са длъжни да минат по този път, няма червеева дупка, която да прескочи етапите на развитие, почваш от "А" и стигаш до "Я" без заобиколки (опита за прескачане на някой "букви" води до сегашното състояние, в което са повечето от хората: желаят лесен и приятен живот в 3D плътността, а дефакто получават съществуване, наситено със страдание. И за това не е виновен еди кой си бог, това са намеците, че се отклоняваш от пътя си).

За една инкарнация, която иска да се развива духовно (имам предвид: "да трупа опитност"), тези две неща са направо убийствени, но това е мое мнение разбира се, както се вижда някой възнесени учители имат доста татуси и ланци по себе си, но явно те са изключение, все пак са "избрани" и могат да правят това, което ти не би могъл :D

И ако трябва още един път да "рафинирам" това което казах: една свободна душа не би искала НИКОГА да носи/имплантира подобни неща по тялото си, въпреки, че осъзнава, че не Е тялото си. Точно там се прицелват "науки" като трансхуманизма - повече импланти и технологии в човешкото тяло, по-малко контрол на духа върху тялото, докато достигнем до  една армия от андроидни копия, лишени от разсъдък и индивидуалност. - SPCTTR.