Аз, програмата: от люлка до гроб!



Вчера си говорихме за женски проблематики, днес ще ангажирам вниманието ви над друг аспект от общата картина: програмирането на индивида от външни фактори, в частност свръх информацията, с която бива затрупвана неговата лява хемисфера (за сметка на дясната) . Не зная как е точния термин, за целта ще си компилирам свой собствен:

Create term (LHO);


Което ще значи „Left Hemisphere Overactive” (Свръх активност на лявата хемисфера). След като вече съм декларирал този термин може да продължа нататък J

И така нека за започнем с нашето „светло” бъдеще – децата, понеже ми прави впечатление, че по-възрастните имаме перманентен навик да ги хулим , че „те не стават”. Интересно ми е какво вие шибани блокажи разбирате под формулировката „да ставаш”, аз ще ви кажа какво разбирате: тези ви разбирания са равни на това да пикаеш, да си гледаш члена и да си мислиш, че знаеш всичко за половата система при човек! Според един средностатистически блокирал чичка,  децата не стават щот’ я не можело да пие, я се обличало като педеруга и правело женски чупки, я слушало Криско и Васко педераста… ами да чиче, ти си вече остаряла програма, новите програмирани копия са от такъв клас. А кой го програмира това дете? Телевизора разбира се! Но кой го купи с гордост, все едно е купил фабрика за вълнени чорапи – ТИ РАЗБИРА СЕ! Ако говорим на софтуерен език: старите програми не са съвместими със новата операционна система (OS). Всъщност истината е, че новата OS не харесва старите програми, за нея се пишат нови свежи програми и то с любов, присвоила булева стойност.


Началото: True/false

Day zer0: За да почне да функционира правилно една нова програма трябва да се подложи на редица тестове, за да се види на кой ред от кода се получат грешки и какви са причините да се случва така. Новата програма = новородено дете. Началния програминг започва със цветове, образи и пластмасови играчки, това са първите абстракции, с които невръстния ум се сблъсква, идеята е да може той да ги транслира и запамети дълбоко в подсъзнателните регистри, в един далечен период от светлото му бъдеще, те ще са нужни на OS за да налага контрол върху неговия ум, на чисто символно-архетипно ниво. Невинната детска игра с пластмасови играчки-динозавърчета и червено/сини спайдърмени е първият модул от програмирането. Не е ли странно: инкарниранте се тук в 3D, некви огромни влечуги в бели манти ви транспортират някъде, дават ви на некви други, които моментално ви откарват някъде, където веднага ви поставят в кошетка, тя е вашия „мини затвор”, добре дошъл у дома! Нашият дом – нашият ЗАТВОР! Чувството, че си затворник се засилва, когато виждаш как постоянно тия хора те надзирават, ти плачеш защото това е ужасяващо за теб, та до сега си бил в друга плътност, бил си къде ли не и бам – натикали са те в некъв кафез, в който те наблюдават денонощно. И това не е всичко, тия ти приказват тотално безсмислени неща и постоянно ти носят някакви безсмислени „дарове”. След определен период от време разбираш, че лежиш в мини затвора си и е време „да станеш” и в рамките на „помещението си” да научиш определени неща, като на този етап е нужно просто да изучиш 1-2 звука и концепцията „True/False”. След това може да ти позволят да излезеш от килийката си, но това изобщо няма да означава, че ще си free, просто сега ще те разхождат, но с “гривна” на крака. Външния свят е опасно място за теб.


Фаза 2: Социумна интеграция

Вече сте проходили, махнали са ви „гривната” от крака, можете да мислите logical  и да говорите като тях, наиграли сте се на пластмасовите им играчки (нека поясня едно нещо: реалността ни е „пластмасова” имитация, всекидневно виждаме пластмасовите ѝ изделия, замислете се: като малки ни дават фалшиви пластмасови играчки и ни карат да имитираме работещи хора, OMFHS! – подготвят ни за шибаната система, драгите ни родители... Не, не ги съдете, те също са били програмирани по този начин, просто ума им е обучен така… те са старите програми, а ние наследяваме тяхното ядро от данни, което имаме за цел да ъпгрейднем и адаптираме към новата OS. И да, ние също ще станем стари програми след даден период, процедурата нататък ви е ясна). Сега идва реда да ви интегрират с другите нови програмки, да си играйкате заедно, отново с играчки, но вече под зоркото око на угоени лелки в бели роби, които за най-малкото нарушение ще ви санкционират я с побой, я с друго физио-психическо наказание. Не зная дали сега я има тази оценяваща система, но едно време на нас ни слагаха черни и червени точки. Хлапетата, които не нарушаваха OS правилата получаваха червени точки и когато техните родители идваха да си ги прибират, получаваха куп публични хвалебствия тип „О, той е прекрасна ПРОГРАМА, OS ще се радва да работи с него!”. Черните точки ги получавахме тия, които нарушавахме системните разпоредби (още тогава Висшия ми Аз е давал импулс, че трябва да се насоча към индивидуалното), и под нарушения разбирайте „да се разходиш извън оградата на детската градина за 5 секунди и клюкарчето на групата да те report-не на озверелите негативни лелки”. Следва наказание с черна точка и физическа саморазправа, и въпреки това си ги слагах на кура тия шибани негативни лелки, след като ме пуснеха им казвах истината в очите… и така черна точка след черна точка, водещи до много чернота в съзнанието, еманираща физически и превръщайки те в „черна овца”. Без да отварям скоба искам да изразя мнението си с погнуса за най-омразния ми социум елемент: гъзоблизците-доносници, те пребивават навсякъде – в детската градина, училището, казармата, работата и блока/кооперацията. Системата знае всичко за вашите самоволия благодарение на тях, дори ги поощрява като ги нарича „бдителния отговорен гражданин”. Това е най-хейтвания елемент в социума, да ги изгориш на клада с кеф, под звуците на парче Death Metal. Виртуалната среда, която ползваме също е снабдена със „report problem” опция, когато ви забие някоя програма на компа или се държи съмнително веднага се появява прозорчето, което ви уведомява, че програмата е неадекватна спрямо ОS-a и трябва да бъде терминирана, и между другото можете да се почувствате „отговорен системен потребител” като рипортнете за тоя проблем на разработчиците на OS-a. А във фейсбук, социалната шпионска мрежа номер 1, в нея също има такива опции, ако някой не ви кефи к’ви ги дрънка, веднага може да се съберете 4-5 отговорни шибаняка и да го рипортнете на администраторите, профила му веднага ще бъде деактивиран и оня ще го издуха. Ето вчера мои приятел ми сподели, че е споделил на стената си тази картинка, която била рипортната от някой засегнат мразещ да чете гражданин като „violation of the fuckin facebook rules. FB(I) не иска ти да четеш!
Лично за мен постъпването в детска градина бе голям шок за Аза, спомена който имам е, че съм ревал много, а и тая гадна миризма на пластмаса и пластилин примесени с вкус на попара и изпотени зли лелки, ужасно самоубийство!


Затвор за малолетни: училище омразно!




Вече сте започнали да давате сериозна заявка към сървъра, че мислите логично, но още ви липсва нещо, време е за началното логическо програмиране, време да започнете да ходите на училище, време е да свиквате със солиден товар на гърба, та един ден ще сте като самият Атлас, ще носите системата на плещите си, so загрявайте още от сега.
Не е нужно да сте програмист за да знаете, че една програма като символи се състои от букви и цифри, и кое мислите, че е първото нещо на което ви учат в 1-ви клас? Разбира се, да четете и да смятате, това е! Колко е яко да можеш да четеш и пишеш, а си толкова малък, а какви големи компютри е имало, колкото цяла стая, ти си еволюцията, браво! Сега можеш да напишеш своята първа собствена команда „Hello Fuckin' World!. Тук вече си разбрал, че няма червени/черни точки, а оценки и то такива, които ако не са високи ще ти попречат да минаваш в следващо ниво, а твоите родители не искат това. Така, че трябва да се напънеш (което в бъдещ етап ще доведе до хемороиди) и да дадеш всичко от себе си (през целия си живот ще даваш всичко от себе си и после ще е нормално да се чувстван като „изстискан лимон”) на/за системата. Тук има и друга екстра: амнезия от твоето раждане се е засилила и ти не се сещаш как идват децата на тоя свят и всеки въпрос към родителите ти на тая тема е посрещан с насмешка. За твое щастие, обаче порно каналите по кабеларката са поне 10-15, а паролата за тях е „1234”, понеже на инструкцията за употреба пише к’ва е паролата по default, а баща ти е толкоз тъп, че не знае как се въвежда нова парола. Не е случайност, че инструкциите за употреба са толкова „kids friendly”, порно индустрията все пак се държи от същите хомосексуалисти, които дават и банковите кредитите. Всъщност дори и да си дете, което не гледа порно канали със своите връстници, то по анимационните канали също има яко порно елементи, само, че те са замаскирани в бекграунда. Има хиляди експоузнати случая на „сублиминално секс програмиране”. За пример - компанията „Дисни” е върха на сладоледа в това отношение, съмнявам се, че не ми вярвате, но ако има такива просто си направете шибания труд и потърсете в интернет за това, ще се шокирате от резултатите. За това давайте на детето си да гледа само MTV (това беше черен хумор)! Другата нелепа тъпотия е знака „(+18)”, които се поставя когато на екрана се вихрят голи каки и голи чичковци без чорап на атрибута. Предполагам, че на земята няма човек, който да е чакал да стане на +18, че да гледа порно, или пък да чака да стане на +21 да пие бира, хахаха! Макар, че на жалка нация като USA не и пречи да пропагандира това с елементарните си тийн филмета, където слаботелесен очилатко чака да стане на +18 и да го целуне някоя красавица, а секс да правят след +20 и година по-късно да изпият първите си бири! Да не се хваля ама на 18 вече бях изгледал солидно количество порнографски филми, знаех поне 10 от по-известните порно актриси. Да сега осъзнавам, че и аз съм бил сексуално програмиран, един успешен продукт на системата, powered by Империята Орион.
В наши дни на 13 вече секса е нещо нормално, въртенето на козче и бързата свирка в тоалетните през голямото междучасие си е нещо нормално. Мангалите в това отношение са царе, на 13 години циганката вече е създала 10 примитивно написани програми с множество бъгове и зле написан код.
След някоя годинка в основното училище поетапно ви запознават и с другите предмети като: предисторията на социума (която по незнайни причини е фалшифицирана, просто не се налага да знаете своите root и произход), заобикалящата среда (чиста пластмаса) и не на последно място физичните закони, благодарение на които вие ще осъзнаете, че не може да летите, не може да се телепортирате и общо взето не можете да правите нищо, освен да функционирате в самата OS, вие не сте Хари Потър! Часовете по физическо са чиста благодат за тялото ви, които мразите, щот’ пушите и пиете и днес ви е кофти ден, а музиката и рисуването са бахти шита, та няма да ставате музикант я, или пък да рисувате, то вече всичко е нарисувано!
Това, което прочетох вчера за новите реформи в образованието направо ме шокира: САЩ, които притежават марионетното ни правителство, са успели да подменят историята ни, и дори вече са интегрирали хари потъровците и разните си там бавно развиващи истории за супер герои в нашите учебници. Разбира се всичко е за сметка на нашите творби, които ще изчезват лека-полека. С две думи в учебниците ни влиза Холивуд, най-голямата програмираща машина на Земята. Но не се тревожете, има и още:  

Часовете по МУЗИКА, РИСУВАНЕ и ФИЗИЧЕСКО ще бъдат намалени, а часовете по МАТЕМАТИКА и КОМПЮТЪРНО МОДЕЛИРАНЕ/ПРОГРАМИРАНЕ ще бъдат увеличени! УРА! УРА! УРА! Супер нали? Сега ще се превърнем в обездвижени тлъсти плужеци с LHO. Какво говори това за прекрасното ни бъдеще? Нищо хубаво!

Все повече и повече ни насочват и „закотвят” в лявата хемисфера на мозъка, искат ние да станем логически изчислителни машини и нищо повече. Музиката, рисуването, писането са изцяло ориентирани в развитието на дясната хемисфера, а физическата подготовка тонизира тялото, засилва имунитета и метаболизма като цяло. Но защо са ни, след като ще ставаме шибани логически програми за изчисление!
Перфектния баланс е когато човек развива равномерно тялото и духа си, в това число и лявата и дясната хемисфери, като чете,пише, смята, рисува, пее, разсъждава и спортува. Перфектния дисбаланс, този към, който ни насочват, е да си в постоянен LHO, подтисната дясна хемисфера и с наднормено тегло, like this:




Мета програмиране: Университет и казарма

Тук вече говорим за висшия пилотаж в програмирането на ума, защото тук сте на крачка от вливането във същинската OS. Тук вече ще бъдете наистина убедени от системните преподаватели, че всичко, което знаете за света е така и дори нещо повече - то е още повече така. Не всичко, което лети вече се яде и пие (общо взето това е най-голямата мъдрост, която научвате в университета). Един пълноценно програмиран човек задължително трябва да е минал от там. На другата страна в живота пък беше казармата, където програмирането си бе меко казано „лайняно”, но в края на краищата си бе работещо на 1000%. Тези, които ги беше страх от постъпването в казармата, задължително се записваха за висше и учеха по 10 години, само и само да не попаднат в тоя ад, разбирам ги, те са посерковци в живота и са ръководени от страха си. Аз разбира се нямах страхове от казармата и реших да я изкарам. Там наистина програмирането и унижението бе брутално и напълно безсмислено. Аз и преди да влеза там можех да си оправям леглото, и преди казармата не съм бил ПЕДЕРАСТ, преди нея НЕ можех да си готвя и пера, но и след нея дълго НЕ можех, така, че:  
Престанете да се осирате с плоски цитати тип „искам да върнат казармите!”, видиш ли нямало казарма и сега децата ставали некадърни педерасти, това не е вярно, който си е педераст си е педераст, за това е виновна социално-фамилната обстановка и генетичната предразположеност на индивида, а не малоумно-затъпяващата казарма. Добре, че я премахнаха! Един Висш Аз има много видове инкарнации, в това число и такива, които са с обратна резба, колкото и да протестират малоумните ви умове, това няма да разреши „проблема”, понеже не вие решавате това, и да „кервана си върви и кучетата си лаят” е много уместно в случая. Като бях в казармата имахме няколко момчета „меки китки” и к'во? Най-бруталното програмиране, над което съм бил подлаган е това във шибаната казарма!!!! След първите 45 дни, след клетвата, когато излязох в първата си отпуска аз мислех само за казармата, хората не разбират това и ти казват „издухал си се!”. Издухал съм се с на майка ти сливата. Програмираха ме като псе,  че да се науча да се провиквам, че това съм Аз и, че винаги „слушам” заповедите на елементарни мустакати фатмаци. Просто това беше най-кратката и ефективна форма на мозъчна промивка. Тези от вас, които са чели материали за програмирането „Монарх” и ходили в казарма ще намерят много сходни елементи – унижението, дисоциацията, поощренията/наказанията, системното повтаряне на едни и същи фрази, например „ти не си тук за да мислиш” и т.н. и т.н… (между другото това ти е повтаряно и в сферата на труда, явно е неква псевдо-житейска мъдрост).


New OS is the old OS

Честито! Вече достигнахте заветната точка, сега ще работите и ще вадите пари, нали това си мечтаехте в училище „е за к’во ми е да уча, искам да работя и да вадя пари!” Всичко щеше да е толкова прекрасно, ако всичко, за което ви учиха бе истина. Честно казано повечето хора си умират без да осъзнаят пластмасовата лъжа, в която се намират, някой пък се усещат като станат на 70. И ако до сега си си мислел, че не си свободен, то почакай да поробуваш 10-20 годинки в/за системата, тогава ще осъзнаеш, че до сега си бил много по-свободен от колкото си сега. Искаш да изкарваш пари, с които да живееш в свободното си време, но де факто такова не ти остава, а и парите са малко, те не стигат за околосветско пътешествие, а само за малка обиколка от вас до кварталната бакалия :/


„Аза не е затворник, Аза е свободна птица, която е затворена в кафез. Намерете ключа и се разкарайте от тук по дяволите!”





SPCTTR

Популярни публикации от този блог

Еnter the VʘID

Галактическа История: Извънземни и ДНК произход (I част)

Кралицата, извънземните пропаганди и някой хералдически сведения (аdvanced)

Плоската Земя – PsyOp 6-5/11 в битката за сплескани съзнания на “великия” reSSSet

Галактическа История: Атлантида, Лемурия и Нибиру (II част)

Ранните експерименти с LSD в комунистическа България