За явлението `скапана работа` и финансовото благополучие (#4 birthday special)

Здравейте,

(май трябваше да почна да пиша малко по-рано, малко преди да изтърва една готина муза, която имах. Нищо, друга ще дойде. То това им е хубавото :) )

А повода да се докопам до клавиатурата с цел писане на публикация, а не source code, е на 100% защото блога ми навърши цели 4 годинки! Да, още 2 годинки и ще го пускам в първи клас (шегувам се, никакво затъпяващо училище!). И по стара традиция вместо тоя ден да се наливам със етанолови производни решавам да пиша нещо, ей така за да отпразнувам това, че пиша и това, че ме четете (надявам се бройката да е нарастнала на 10-15 човека). Де факто на скоро осъзнах, че Аз - автора, стоящ зад SpectatorBG съм един вид като Висш Аз за самия блог – т.е. правя нещо, което никой никога няма да види, но решавам да го осветля, като го показвам в блога си, от това по-добра метафора здраве му кажи. Сега да си дойдем на думата: Защо взех и аз като другите да пиша толкова рядко? Мисля, че и аз като другите се налага да консумирам некви неща – ориз, боб, леща, сърми, но без глутен и консерванти моля! За да консумирам некви неща, обаче се налага да робувам на едни хора, въпреки, че говорим врели-некипели за масово просветление на масата, стола и краката й, както и за масови гробове (черна и много на място шега), то накрая пак стара песен пеем с леко присипнал гласец, че видиш ли „абе виждаме светлото бъдеще...ама къде е мамка му, изобщо не се види!“. Та питането ми е защо Аз и вие драги читатели не правим това, което ни се правим, а правим това, което не искаме и като цяло страдаме от това? Защото сме неграмотни в много отношения, като най-голям дял от това има „финансовата неграмотност“, да, материала, парите, всичко, което е около вас от AGTC до 1 и 0. Не е тайна, че всеки, който е финансово неграмотен е обречен на бедност и страдания, е как ще го обиколим тоя свят без пари бе, motherfuckers? Как ще видя пирамидите в Гиза, как ще видя как е на островите от ей там на майната си, как е да се качиш на сувалката на НАСА (която бях сънувал в един сън на 22 юни през 2016), която ще има 20 дневна мисия около орбитата на планетата. Все такива готини неща, за които просто чуваме и си мечтаем, но нямаме капацитета да реализираме щот` некви си кретени ни съветват да си кротуваме мирно на килимчето и да медитираме/излизаме от тялото, съзерцавайки некви цветни кгъгове, голяма забава няма що!

Истината е, че трябва да се ограмотим за това как работи тая симулация наричана „Свят“ и да си изживеем игрицата на хора по един малко по-забавен начин. Чисто и просто ни трябват пари – от хартиена валута (която по една или друга причина в близките 3-4-5 години ще умре), до това, което всява страх сред масите – криптовалутите! Ако все още не сте чули за тях побързайте, информирайте се, пък после преценете дали е нещо лошо или нещо добро. Според мен, нещо, което е против сегашната паразитоподобна система си е добре дошло за нас обикновените хора, и в никакъв случаи не мислете, че това е поредния капан на злите илюминати. Ако трябва да съм честен след дълги години проучване, установих, че не илюминати са злите в тая схема, да, те представляват Новия Световен Ред, но по-голямото зло идва от старата репрезентация на реалността – Стария Световен Ред (паразитиращия елит, кралици, масони, банкери, корпорации, WallStreet и всички техни лакеи), този, който сега виждаме... Трябва да се сбогуваме с тоя кракен един път за винаги! И винаги знайте, че можете да направите най-голямата глупост в живота си, която да доведе до някаква революционна промяна, даже като го пиша си представям епичната битка от сезон 7 на „Игра на тронове“ - Джон Старк и компания срещу мъртвия елит и техните предводители - white Wal(l)kers, офф не издържах, ще си го пусна пак да го гледам, let`s get high!

Разбира се никога не е късно човек да се ограмоти, не се иска нищо друго освен желанието. „Мамка му, искам да зная как работи това и това“ ме е карало да чета какво ли не, и докато в един момент съм се питал „абе за к`во чета това и това ся, а не това, което трябва“ после съм установявал, че точно това, което мислех, че няма да ми е полезно, точно ей ся ми потрябва и.... voila! Въпреки, че живеем в симулация, винаги знайте, че каквото и да правите, то ще ви е от полза, никога не подхождайте към нещо с „ей т'ва пък ся защо го правя?“ (като изключвам „училището“ и ползите от него). Не се сещам дали съм писал за отличниците и слабите ученици, но in general аз бях от слабите ученици, но не защото бях тъп, а защото бях хулиган, т.е. винаги правех бели, нещо като малкия жълт Барт от сем. Симпсънс. Примерно имахме един малко по-пълничък съученик, на който много се подигравахме (аз най-много) и още повече – карахме го да застава пред коридорните пейки, на които се качвахме, хвърляхме му се на гърба и го яздехме (аз най-много). Да, въпреки, че постъпката ми е меко казано кретенска, аз не съжалявам, просто съм бил против системата и съм знаел, че въпреки, че това не е OK, то аз имам желанието да го направя, въпреки наказанията и цената, която ще платя в последствие. Както казваше един познат за тая случка „Геро ако тогава като те яздеха, ако беше събрал куража и бе ударил един от тях, щеше да стане човек от теб!“ и е прав мамка му! Геро после нямаше сполуки в живота и се пропи, а съм убеден, че го е направил от точно такъв вид слабост. Та, оказа се, че отличниците, които познавах като малък в наши дни едвам свързваха двата края, а други, слаби ученици като мен не знаеха къде да отидат – на остров Бали или на островите Пи Пи в Тайланд, но защо? Не трябваше ли да е обратното? Не трябваше ли тия умните да са там а тия глупавите (според системата) да копат канавки и да продават мартеници/суровачки/турски чорапи по улиците? Да, зная, че има и такива дето са учили много и са успели в живота, Харвард, ала бала ... но масовото явление е друго бре! Истината е, че тия масс отличните са финансово неграмотни, обучени на автоматизми, да знаят стиховете на Ботев на изуст, да знаят, че земята била кръгла и куп други глупости, но не разбират нищо как работи днешната финансова система. И под „финансова грамотност“ нямам предвид хилядите студенти, които ежегодно бълват финансовите учреждения серийно и на ишлеме.

Та ако просто мога да си пожелая нещо, то би било просто да правя това, което искам без да се налага да си хабя ценното време, ходейки да робувам на по-глупави от мен хора, да си чета книжката на верандата с гледка към хубав пейзаж, досещайки се, че вероятно това е шибана утопия, която си визуализирам. A не предприема ли некви действия да го имплементирам, никога няма да се се случи!

Нещо много кофти, което открих е, че колкото по-малко започвам да пиша, толкова по-малко ми идват хубавите и готини думи в изказа, не сложа ли край на тая порочна практика, ще изгубя следите на тънката сребърна нишка, наричана за по-кратко „пътят ми“! Трябва да си помогна сам, не ми изпращайте биткойни и пожелания за здраве, нито имам wallet адрес, нито съм болен, просто временно psy препятствие :)

Нека да уточня, че като говоря за „финанси“ нямам предвид, че трябва да четете скучновати учебници по „Икономика и счетоводство на предприятието“ и да гледате малоумни телевизии като BloombergTV и т.н. По-скоро имам предвид, че финансовото благополучие може да помогне много на човек да извърви своят път в правилната за него посока. И нищо не би ни попречило пак да си говорим и за извънземни, OBE, паралелни светове, портали, магия и всякакви екзотично-езотерично-психо-мета неща и случки, който постоянно се случват по широкия свят. Как би ви било по-добре – да говорите за паралелни вселени и извънземни цивилизации без пукната пара в джоба или да говорите за паралелни вселени и извънземни цивилизации с приличен капитал в банковата си сметка? Както се казва „човек без пари е жив дявол“!

Няма как да подминем и факта за човешката алчност, всяко едно човешко съз(д/н)ание я има вградена по default, малко мед да му дадеш и ще те убие и ще вземе целия буркан. А най-лошото е, че за това няма никакъв лек. Спомням си как преди време гледах някаква онлайн лекция и лектора на шега вметна, че „всички ние имаме една обща черта – алчни сме“, после каза и други смислени неща за да се аргументира какво е имал предвид, но и без тях е очевидно това. Точно заради своята алчност и глупост считаме, че парите са нещо много лошо, прибавете бедна групичка монаси и ето ви цяла нова методология, която се обявява против „лошите пари и материализма“, нищо не е „лошо“ или „добро“, просто ние сме тези, които му придават такива стойности, както казваше Петър – Хитрия „груба сила – сама се унищожава!“, което ще рече, че не знаеш ли как да управляваш парите си или ще си навредиш или другиму ще навредиш. Ето, вижте ги тези хора (предимно цигани) по селата дето ги показват постоянно по тв, че били спечелили „100 хиляди лева“, „1 милион лева“ and so on... Какво мислите, че ще направят тия глупци? Нищо, ще опукат парите за нула време и след 4-5 годинки ще са на същия хал – без пукната пара! Ами тоя чичак, дето миналата година спечели 5 милиона от същата глупост, наречена „държавна“ лотария, питат го „и сега какво ще правиш с парите си?“ и оня „....ами ще продължа да работя за шефа си!“, колко глупав трябва да си, че да пиша за теб в тоя блог братко, колко ? Има много такива случаи в историята, поучете се от тях и никога не ги допускайте в бъдеще. Мисленето в стил „приказката за Манго“ не е много добра идея, накратко: главния герой-ром бил подлъган да си купи рибарска мрежа, но не знаел да лови с нея, тръгнал да и търси приложение, но замръкнал нейде из пътя и му дошло на ум да се завие с нея, за да се стопли, на сутринта го намерили замръзнал...

Наскоро попаднах на една доста интересна книга - „Дълг: Първите 5000 години“, написана от етнолога Дейвид Гребер, откъса, който съм ви подготвил след малко е озаглавен „За явлението `скапана работа` “, мисля, че се досещате за какво става дума. Приятно четене!

(ако не се видим в мои текст, след откъса, да знаете, че съм изчезнал на някъде, което не означава, че няма да се върна, but peace!)

За явлението `скапана работа`

През 1930 г., Джон Мейнард Кейнс предсказва, че преди края на века технологията ще напредне толкова, че страни като Великобритания или САЩ ще са постигнали петнадесетчасова работна седмица. Имаме всички основания да вярваме, че той е бил прав. В технологично отношение, ние сме способни да постигнем това. И въпреки това предсказанието на Кейнс не се осъществява. Технологията вместо това се използва, за да се измислят начини, по които да ни накарат да работим повече. За да бъде постигнато това, се налага да се създават професии, които в действителност са безполезни.

Огромен брой хора, особено в Европа и Северна Америка, прекарват целия си трудов живот, изпълнявайки задачи, за които тайно смятат, че не трябва да бъдат извършвани. Моралните и духовните вреди, които тази ситуация причинява, са много дълбоки. Те оставят белег върху колективната ни душа. И въпреки това почти никой не говори за тях. Защо обещаната от Кейнс утопия, все още нетърпеливо очаквана през 60-те години на 20-ти век, никога не се осъществява? Стандартният отговор днес е, че той не е взел предвид огромното увеличение на потреблението. Когато е трябвало да избираме между по-малко работно време и повече играчки и удоволствие, ние вкупом сме избрали второто. Това е поучителен разказ, но ако се замислим поне за миг, ще разберем, че не е съвсем вярно. Да, ние сме свидетели на създаването на безкрайно разнообразие от нови професии и нови видове промишленост, особено след 20-те години, но много малка част от тях са всъщност свързани с производството и разпространението на суши, айфони или скъпи кецове.

Та какви по-точно са тези нови професии? Скорошен доклад, в който се сравняват работните места в САЩ в периода 1910 г. – 2000 г., обрисува ясна картина (почти идентична с тази във Великобритания). В течение на миналия век броят на работниците, наети като домашни помощници, в промишлеността и в земеделието, спада драстично. В същото време дялът на „специалистите, чиновниците, продавачите и работниците в сферата на услугите“ се утроява и нараства „от една четвърт до три четвърти от всички работни места“. С други думи, работата в производството, както е и предвидено, бива автоматизирана (дори ако се броят промишлените работници по целия свят, включително трудещите се маси в Индия и Китай, подобни работници изобщо не са толкова голяма част от световното население, колкото са били някога).

Но вместо да доведат до значително редуциране на работното време, което да даде възможност на световното население да преследва своите мечти, удоволствия, визии и идеи, ставаме свидетели на рязкото увеличаване не толкова на сектора на „услугите“, колкото на административния сектор, включително до създаването на цели нови отрасли като финансовите услуги и теле маркетинга, или пък безпрецедентното разрастване на сектори като корпоративно право, академична и здравна администрация, човешки ресурси и връзки с обществеността. И в тяхното число дори не се включва броят на хората, чиято професия е да предоставят административната и техническата поддръжка, както и охраната за тези индустрии, или пък за редица други помощни отрасли (бани за кучета, денонощни доставки на пица). По-следните съществуват само защото всички други прекарват толкова дълго време работейки в останалите отрасли.

Именно тях предлагам да наречем „скапани работи“. Сякаш някой някъде измисля тези безсмислени професии, само за да ни кара да работим. И именно тук лежи мистерията. При капитализма точно това не трябва да се случва. Вярно е, че при старите неефективни социалистически държави като Съветския съюз, където работното място се възприема като право, но и като свещено задължение, системата измисля толкова професии, колкото й се налага (затова в съветските универсални магазини са били нужни трима души, за да продадат парче месо). Но, разбира се, пазарната конкуренция би трябвало да решава именно такива проблеми. Поне според икономическата теория последното нещо, което трябва да прави една фирма, стремяща се към печалба, е да раздава пари на ненужни работници. И все пак това някак си се случва.

работници в китайска корпорация

Въпреки че корпорациите понякога да предприема безмилостни оптимизации, съкращенията и ускоряването на производствения процес падат винаги върху тази класа хора, които всъщност произвеждат, местят, поправят и поддържат нещата. Чрез някаква странна алхимия, която никой не може да обясни, накрая броят на чиновниците на заплата сякаш само нараства, а на все повече работници им се налага, подобно на съветските, да работят по различни документи по 40 или 50 часа седмично, въпреки че ефективно работят само 15 часа, както предвижда и Кейнс. През останалото време работниците организират или участват в мотивационни семинари, обновяват фейсбук профилите си или свалят сериали.

Очевидно отговорът не е икономически: той е морален и политически. Управляващата класа е разбрала, че щастливо и продуктивно население със свободно време означава смъртна заплаха (замислете се какво започва да се случва, когато този момент е наближавал през 60-те). От друга страна, чувството, че трудът е морална ценност сам по себе си и че всеки, който не иска да се подложи на някакъв тип интензивна работна дисциплина през по-голямата част от будните часове, не заслужава нищо, е особено удобно за тях. Веднъж, когато мислех за очевидно безкрайния растеж на административните отговорности в британските академични отдели, измислих една възможна визия за ада.

Адът е сбор от индивиди, които прекарват по-голямата част от времето си пържейки риба. Адът е сбор от индивиди, които прекарват по-голямата част от времето си работейки върху задание, което не харесват и с което не се справят особено добре. Да кажем, че са били наети, защото са страхотни мебелисти, а после разбират, че от тях се очаква да прекарват дълго време пържейки риба. Не е нужно това задание да бъде извършено: има ограничено количество риба, която трябва да се изпържи. И въпреки това те всички са обсебени от своето презрение при мисълта, че някои от техните колеги може би прекарват повече време, създавайки мебели, без да изпържат полагащия им се дял риба. Обсебват се дотолкова, че скоро в работилницата се натрупват огромни купчини от ненужна и зле приготвена риба и накрая не правят нищо друго. Смятам, че това всъщност е почти точно описание на моралната динамика на нашата икономика.

*

Разбирам, че подобен аргумент веднага ще предизвика възражения: „Кой си ти, че да казваш кои професии са наистина `необходими`? Какво е необходимо така или иначе? Ти си професор по антропология, защо някой се `нуждае’ от това?“. (И наистина редица читатели на жълтите вестници биха възприели съществуването на моята професия като пример за прахосничество на обществени средства.) Разбира се, на някакво ниво това очевидно е вярно. Няма обективна мярка за това кое е ценно за обществото. Не бих се осмелил да противореча на някой, който е убеден, че допринася с нещо значимо към света. Но какво да кажем за хората, които са убедени, че техните професии са безсмислени? Неотдавна се свързах отново с приятел от училище, когото не бях чувал от дванадесетгодишен. Бях изумен като разбрах, че междувременно той е станал първо поет, след това вокалист на независима рок група. Бях чувал някои от неговите песни по радиото, но нямах представа, че певецът е всъщност мой познат. Очевидно той е блестящ, иновативен и неговата работа безспорно е осветлила и подобрила живота на много хора по света. Въпреки това, след няколко неуспешни албума, той губи договора си и, затрупан от дългове и от грижите за новородената си дъщеря, се оказва, по неговите думи, „принуден да направи стандартния за толкова много объркани хора избор: юридическия факултет“. Сега той е корпоративен адвокат и работи в известна нюйоркска фирма. Той е от първите хора, които ми признаха, че работата им е изцяло безсмислена, че с нея не допринасят нищо към света и, според тяхната преценка, не трябва да съществува изобщо.

Можем да си зададем много въпроси, като започнем с този: какво говори за нашето общество фактът, че в негo има толкова малко търсене на талантливи поети-музиканти, но пък има явно безкрайно търсене на специалисти по корпоративно право? (Отговор: ако 1% от населението контролира по-голямата част от наличните богатства, то това, което наричаме „пазар“, отразява това, което те смятат, че е полезно или важно, а не някой друг.) Но нещо повече, показва, че голяма част от хората, които практикуват тези професии, осъзнават това. Всъщност не съм сигурен дали съм срещал някога корпоративен адвокат, който да не смята, че работата му/й е безсмислена. Същото важи и за почти всички нови отрасли, описани по-рано. Има цяла класа от специалисти на заплата, които, ако ги срещнете на партита и признаете, че вършите нещо, което може да бъде сметнато за интересно (антрополог сте например), ще се опитат да избегнат, говоренето за своята работа изцяло.

Плакат за филма „Американски психар“, нарисуван от фенове.

Дайте им няколко питиета и ще започнат тиради за това колко безсмислена и глупава всъщност е тяхната работа. Това е дълбоко психологическо насилие. Как може изобщо да говорим за достойнство в работата, когато човек тайно смята, че неговата професия не бива да съществува? Как може това да не доведе до дълбоко усещане за ярост и негодувание? Въпреки това особената гениалност на нашето общество е, че неговите управници са измислили начин, подобно на случая с хората пържещи риба, по който да насочат гнева точно към онези, извършващи смислена работа. Например: сякаш основно правило в нашето общество е, че колкото по-очевидна е ползата от нечий труд за другите, толкова по- малко се плаща на извършващия го. Отново, трудно е да открием обективна мярка, но лесно можем да се доближим до разбирането на полезността, ако попитаме „Какво ще стане, ако цялата класа, съставена от този тип работници, изчезне?“.

"Ще работя за идиоти", Банкси, Торонто, 2010 г.

Говорете каквото искате за медицинските сестри, боклукчиите или механиците, но е очевидно, че ако те изчезнат изведнъж, последствията ще са незабавни и катастрофални. Свят без учители или пристанищни работници скоро ще започне да бедства, а свят без писатели-фантасти или ска музиканти ще бъде едно по-сиво място. Не е съвсем ясно дали човечеството ще страда, ако изчезнат всички изпълнителни директори на частни компании, лобистите, пиар специалистите, статистиците, работещите в теле маркетинга, съдия-изпълнителите или правните консултанти. (Мнозина подозират, че състоянието на човечеството всъщност значително ще се подобри.) И освен няколко важни изключения (като лекарите), правилото важи за изненадващ брой професии. Което е още по-извратено – битува широко разпространеното убеждение, че така трябва да бъде. Това е една от тайните силни страни на десния популизъм. Може да го забележите, когато жълтите вестници разпалват негодуванието срещу работниците в метрото, които парализират Лондон по време на професионални стачки. Самият факт, че те могат да парализират Лондон, показва колко необходима е тяхната работа, но сякаш именно това ядосва останалите. Това е още по-видимо в САЩ, където републиканците постигат големи успехи при мобилизирането на негодувание срещу учителите или срещу автомобилните работници (а не така значително срещу училищните чиновници или мениджъри те в автомобилната индустрия, които всъщност причиняват проблемите), заради техните предполагаемо надути надници и надбавки. Сякаш им се казва „Но вие преподавате на деца! Или правите коли! Имате истински професии! И отгоре на всичко имате смелостта да очаквате пенсии сякаш сте от средната класа, а и здравеопазване?“.

Ако някой беше създал нарочно режим на труд, който да е перфектно пригоден към това да поддържа властта на финансовия капитал, едва ли би могъл да се справи по-добре от това. Реалните, продуктивни работници са безмилостно изцеждани и експлоатирани. Останалите сме поделени на тероризираната страна на винаги хулените безработни, както и на по-голямата страна, съставена от онези, на които им се плаща, за да правят едно нищо, на позиции, създадени, за да карат работниците да се припознават в перспективите и усещанията на управляващата класа (мениджъри, чиновници и т. н.) и особено във финансовите й идоли. В същото време се насърчава и надигащото се презрение срещу всеки, чиято работа има ясна и неоспорима обществена стойност. Очевидно е, че системата не е била създадена преднамерено. Тя възниква след почти век опити и грешки. Но е единственото обяснение за факта, че работните дни не са три или четиричасови, въпреки технологичните възможности.

Край 

Empire -> Fempire -> Vampire! (now you know, John Snow)

Тук съм отново, сега ще сменим малко темата, че искам да кажа 2-3 приказки и на феминистките, че последно време се взеха много на сериозно и накрая ще пострадат от собствената си глупост. Всъщност Аз нищо няма да казвам, ще го каже тоя пич TJ Kirk, за който имам съмнения, все едно е чел пасажа „радикален феминизъм“ от книгата „за Империите“ на изд. „Паралелна Реалност“.

Viva La Vulva!?

Между другото тоя проект D.tube ми изглежда доста сносна алтер версия на комерсиалния YouTube, тук на авторите на клипове и на коментиращите се плаща във криптовалутата Steem и всички са доволни. Проекта е хостван на IPFS, което е децентрализирана версия на познатия ни HTTP протокол. Ще се радвам проекти като тоя да победят проекти като YouTube, въпреки, че зная за овчемислието, което преобладава и чувам тракане на хлопки в съзнанието си при тая и други подобни (раз)мисли“. Благодарско на човека, който ме светна за тоя проект, бро няма да ти казвам името, но ти си знаеш. Ценя хората, от които може да науча нещо :)

Сега отивам да направя една торта на блога си, ще обмислям варианти как ще я консумира, все още няма устройство, което да трансформира храната във машинен код, но автора би бил полезен в това отношение със своят скрит консумативизъм, et cetera!

PS: просто си пожелавам така да си изиграя картите, че на следващия ми/му 5-ти рожден ден да съм написал 10 пъти повече статии от тая скапана 2017 :)

I`m SPCTTR, peace da fuck out ;)